Умориха дъщеря ми! Тази болница трябва да е закрита

172
Една майка от Русе вече загуби смисъла на живота си
Една майка от Русе вече загуби смисъла на живота си

Една майка от Русе иска да разкаже историята, след която е загубила смисъла на живота си.

Силвия Димитрова е загубила дъщеря си след лечение в русенската болница. Отчаяната майка се свърза с редакцията на Dunavmost, за да сподели своята мъка.

Публикуваме писмото на г-жа Димитрова без редакторска намеса:

Това е моята дъщеря Стефани на 18 години.

Беше възпитаничка на Икономическия техникум в Русе. Дете, което обичаше да учи, дете което имаше мечти, харесваше да се разхожда, да рисува, да се забавлява..... все неща, присъщи на всички момичета на нейната възраст, които обаче й бяха отнети.

Дъщеря ми страдаше от известно време от болки в стомаха и често се оплакваше. Тя пиеше лекарства, предписани от личния лекар. 

Един ден обаче се обади, че припаднала в училище. Веднага я занесохме на джипито д-р Неделчева. Детето ми се оплака, че има сърцебиене, а докторката каза, че нищо й няма, но ни прати на невролог.

Неврологът д-р Галя Александрова ни изписа лечение с диагноза "Нервен срив" и каза, че не е нищо сериозно, защото почти всеки на нейната възраст ги получава. 

След известно време пак започнаха неистовите болки в стомаха. Тогава я заведохме при гастроентеролога Анна Христова. Тя я прегледа и каза също, че е нервен срив, изписа лекарства за стомаха и до там. Отказа ГАСТРОСКОПИЯ, тъй като нямало условия в кабинета. Прати ни на кардиолог за сърцебиенето, но и там казаха, че нищо й няма.

От няколко доктори нищо. Всички казваха,че й няма нищо, че прави нервен срив, като никой от тях не каза да се направи кръвна картина или пълни изследвания.

Така минаваха дните. Ту я болеше, ту й минаваше. Ходихме от кабинет на кабинет. В крайна сметка й изкарваха болести, неприсъщи за 18 годишно дете.

Учебната година свърши и моето дете завърши с отличен успех  и беше една страхотна абитуриентка. Мечтата й бе да продължи да учи Туризъм и записа във Варненския университет. Беше щастлива и доволна от себе си.

Идваше си всяка седмица в почивните дни. В края на месец септември започна често да се оплаква от болки в стомаха, от сърцебиене и ние пак по кабинетите и пак същата въртележка. Беше 17.10.2016 г. Стефи се обади, че се чувства зле. Болеше я стомах и не можеше да стане. Казах й, че тръгваме, но междувременно да извика Бърза помощ. Те се отзовали, прегледали я, констатирали, че е с кръвно 90/40 и й казали да изпие един айрян. Пристигайки, я сварихме да лежи. Не можеше да стане, не можеше да се движи. Веднага  я закарахме в Спешното отделение на Русе. Прегледаха я всякакви специалисти и един ендокринолог я прие  в отделение по гастроентерология на 10 етаж със завеждащ отделение Д-р Николета  Маринова. 

Диагнозата, която й поставиха беше АНЕМИЯ и там й преляха 5 банки кръв. На следващия ден й направиха гастроскопия, която показа, че детето има кървящи язви на стомаха. В отделението по гастроентерология детето лежа 6 дни. През тези шест дни ни се налагаше да гоним по коридора Д-р Маринова, за да ни каже за състоянието на дъщеря ни, а отговорът й на всичките ни притеснения и въпроси беше: "Много късно сте се сетили" , "Вие сте с най-лекия случай тук", а междувременно детето са го пращали на психиатър, тъй като плачеше от болки в крачето. Включвали са я на системи и не са я поглеждали. Една от сестрите я нарекла "ГЛЕЗЛА".  

На 24.10.2016 г смъкнаха детето в ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ С ХИРУРГИЧНА НАСОЧЕНОСТ със завеждащ  Д-р СИМЕОН ВАСИЛЕВ СИМЕОНОВ.

След направената втора гастроскопия показанията били, че кървящите язви  не са овладени. Д-р Симеонов ме накара да се разпиша, че съм съгласна да я оперират по спешност, но защо точно никой не ти казва. Операция всъщност не се състоя, тъй като трябвало да се овладее кръвоизлива, който те така и не овладяха от самото начало. Помолих ги да й направят изследвания за крачето, защото плачеше от болки и искаше да я прегледа лекар.

Писа ми тогава: "molq vi izvikaite lekar posle za kraka", "ne moga da si dvijda krachencata". Пратиха й ортопед, който пък констатира, че има дискова херния, след което ни казаха да купим обезболяващ крем. И след третирането с крема детето продължаваше да плаче от неистови болки в крачето, продължаваше да е на системи, които не знаехме какви са, какво точно и защо й го преливат. Само виждах, че детето не се оправяше.

На 26.10. 2016 г вече не можех да търпя некадърността им и реших да говоря с Д-р Симеонов и да го помоля да я препратят в София за по адекватно лечение. При което той започна да крещи, че съм никоя, че не съм единствена, че няма да кажа какво да става и че ще ме прати на психиатър. 

Реших да отида при началника на болницата Д-р Иван Стояновза да разговарям и с него .Той каза, че е запознат със случая и че ще мине комисия от 10 доктора, за да се установи по-нататъшното й лечение. На 27.10. 2016 г се състоя прословутата комисия. След нея Д-р Симеонов ни увери категорично, че Стефи няма рак. Говорили с професор от Медицинската Академия в София и той бил съгласен с лечението, което се провежда. Казаха ни, че в понеделник (на 31.10.) ще й направят ядрено-магнитен резонанс и ще я  препратят в София. Успокоиха ни да не се притесняваме, че всичко е под контрол и няма опасност. 

Вечерта на същия ден пак отидох да видя дъщеря си и д-р Лидия Стефанова ме дръпна настрани и ми каза: "Махнете от тук детето си - състоянието му никак не е добре. Тук не провеждат правилното и адекватно лечение." 

На 28.10.2016 г писах на Стефи, за да видя как е изкарала нощта. Тя ми отговори, че е на МОРФИН: "boli vsichko ama sam s obezbolqvashto. az sam na morfin". Уплаших се и попитах защо е на това обезболяващо. Oтговориха ми, че е заради болките в крачето.

На 28.10.2016 г отидох следобяд да я видя. Никак не беше добре. Цялото й тяло се тресеше, имаше температура. Като че ли беше дрогирана, беше неадекватна. Много се уплаших и попитах какво става. Отговориха ми, че е от лекарството. Постоях малко, но ми казаха да си тръгвам. Прибрах се, но не бях спокойна и се върнах пак в болницата към 21 часа. Посрещна ме анестезиологът Д-р  Саша Александрова. Отвори ми широко вратите, като преди това трудно ме пускаха. Казваха ми колко минути мога да стоя. А него ден просто ме посрещна необичайно и каза, че мога да видя, че е добре. Отидох при дъщеря си, попитах я как е, а тя ми отговори, че е добре, че не я боли.

Каза: "Мамо, много те обичам" и аз я оставих да спи, след което отидох при Д-р Александрова, за да я попитам как е състоянието на дъщеря ми. Тя ми отговори, че детето ми е много зле, че има смъртоносни кървящи язви. Това ми го казаха за първи път от постъпването й в болницата.

На 29.10.2016 г. сутринта в 6 часа ми се обади Д-р Александрова и ми каза: "СТЕФАНИ ПОЧИНА"

Не знаех, не мислех. Отидохме в болницата, но не ме пуснаха вътре, тай като нямало да ми хареса гледката. Попитаха ни дали ще се съгласим за АУТОПСИЯ. Ние отказахме категорично. Казаха ни, че може да я вземем на обяд. По-късно разбрахме, че аутопсия е направена въпреки нашият отказ и можем да отидем да си вземем смъртния акт. 

ДИАГНОЗАТА ОТ АУТОПСИЯТА БЕШЕ КАРЦЕНОМ НА ПАНКРЕАСА.

ПОЧИНАЛА ОТ СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.

Питам аз, след като не сме се съгласили, как така й я направиха.

Пиша Ви хора, пиша Ви с болка в душата, пиша Ви с Апел: нека, който е преживял нещо подобно в тази измислена болница и тези така наречени ДОКТОРИ, ДА МИ ПИШЕ.

Моята цел е да й затворят вратите. Хирургично отделение трябва да е закрито или сменен изцяло персонала с по-кадърен и положил клетва за истина. Да не се осакатяват повече пациенти, за да не страдат повече близки.

Аз нямам повече какво да губя. Загубих всичко, което имах,  но искам да помогна повече да не страдат хора като мен, да не се погубват деца заради некадърността на лекарите. 

Аз исках  всички документи и изследвания на дъщеря ми, направени там. Повярвайте ми - направиха ме на луда, не ми ги дадоха. Разговарях с лекар, защото исках обяснения какво стана, защо УМОРИХА ДЪЩЕРЯ МИ, защо никой не ми каза, че има такова заболяване, защо не направиха нищо, защо не поискаха консулт с онкоспециалист.

Отговорът беше, че докторите не били сигурни в диагнозата и не знаели как да кажат. По-късно говорих с друг техен колега онколог, запознат със случая. Той ми потвърди същото, че не знаели как и какво адекватно лечение да проведат и как не можели да съобщят това. 

А как можаха да съобщят, че е починала!?

Възмутена съм от некадърността, от непрофесионализма, от лошото отношение на персонаала, като че ли не лежат хора за лечение, ами за развлечение. Няма го хуманното отношение нито на сестри, нито на лекари. Като цяло това отделение не става за лечение. Не ходете там, хора!!!

Този доктор Симеонов трябва да бъде уволнен. Той не трябва да практикува въобще!

Попаднах на едно интервю с Д-р Пламен Кожухаров, който всъщност са извикали за консулт на моята Стефи и ще Ви го цитирам:

".......От 2011 г. обаче нещата коренно се промениха, след като д-р Боянов се пенсионира и дойде новият началник д-р Симеон Симеонов. Той затвори отделението, взе сестрите, породиха се конфликти и аз предпочетох да се махна от болницата.

През миналата година твърде много се вдигна процентът на смъртност в хирургичното отделение и това влияе върху авторитета на всеки от нас. При нас в детската хирургия сме имали почти нулева смъртност – 1 дете да почине, и то от вродена малформация или изключително тежко заболяване. Никога не сме изтървавали деца. Имали сме притеснения, но въпреки това сме успявали. Ние сме консултирали и винаги сме били на разположение на педиатрите, инфекционистите, неонатолозите, на колегите от бившия дом „Майка и дете“. Русенци можеха да са спокойни за децата си, тъй като звената бяха изключително добре стиковани и в чудесни партньорски отношения..........Заради липса на далновидност русенската болница, която се конкурираше успешно и с университетски клиники, сега е паднала на ниво..."

Все повече лекари гледат на хората като на поточна линия за клинични пътеки и това е жалко. Спестяват си консулти и това да препращат хората към точния специалист, за да си спестят направления или просто да усвоят те някоя клинична пътека.

Нека останат кадърните лекари, обичащи и харесващи професията си, положили Хипократовата клетва за етично упражняване на медицина.

В памет на моето ангелче.

Силвия Димитрова

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.bg по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 1
    131
    Богомил
    За съжаление, веднъж се съдих.. И ме осъдиха на 7000 разноски... За назидание...
  • -5
    130
    general radev
    bulgariq na 3 moreta
  • 7
    129
    Абориген
    В Русе има прекрасни лекари, но са малко и са на години. След няколко години няма да има хич!!!И не само в Русе, но на кого му пука. Ние българите виждаме проблема, когато ножа опре до кокала, т.е. когато почнем да умираме като мухи!!!Е да, ама вече е късно. Интересно как никой не напражи една обикновена компютърна томография на момичето за толкова време. Не съм лекар, но ако бях щях да уча много усърдно, за да стана добър специалист.
  • 1
    128
    Громшин до 127
    Отрича се и още как - не само в тази статия, ами и всички други по тази тема през два коментара, олеййй бягайте от Русе щото тука в болницата са изверги. Имах даскал по география казваше, като няма работа в Русе, ами ще търсите в Петрич. Перафразирано - като не ви харесват докторята тук, вървете надоле до Петрич. :-)
  • 1
    127
    До Громшин
    Никой не отрича, че в Русе има прекрасни лекари, дори напротив.Прочел си коментари с думи на благодарност. А това, което ти си написал е дразнещо тъпо!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Последни новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Готви се нов пенсионен закон. Гражданин, достигнал пенсионна възраст, ще подлежи на глоба...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари