Съществуваме в няколко паралелни свята едновременно

1
Съществуват не една, а безброй много вселени, всяка от които съдържа различна версия на събитията, случили се в нашия свят
Съществуват не една, а безброй много вселени, всяка от които съдържа различна версия на събитията, случили се в нашия свят

Чували ли сте за т.нар. Теория за многото светове на квантовата физика? Тя твърди, че ние живеем в безкрайна мрежа от алтернативни времепространства.

Съществуват не една, а безброй много вселени, всяка от които съдържа различна версия на събитията, случили се в нашия свят. Тази хипотеза, създадена през 60-те години от американския физик Хю Еверет, също твърди, че дори и в момента се създават нови клони на реалността, в които всеки един от нас съществува по алтернативен начин, пише 168 часа.

Макар и да звучи твърде невероятно, теорията пленява въображението на редица големи физици през последните десетилетия.

Според проучване, проведено сред квантовите физици през 2013 г., над 20% от тях са на мнение, че съществуват паралелни светове. Сред поддръжниците на това течение могат да бъдат зачислени и някои от най-големите умове на нашето време, сред които е дори и самият Стивън Хокинг. Как е възможно да има и други планети като нашата в други вселени, които са невидими за нас, но са напълно реални. Това е въпросът, чийто отговор търси канадският учен Джордж Дворски.

В своето проучване той излага няколко различни теории, които подкрепят революционните теории на Хю Еверет.

Преди Хю Еверет в света на квантовата физика властва принципът, създаден от гениалния датски учен Нилс Бор. Според него събитията в света се стичат по определен начин едва след като някой ги наблюдава. Тази т.нар Копенхагенска теория казва, че всичко е вероятно, но се случва вследствие на констатацията, че се е случило. Именно това се опитва да обори Хю Еверет, според когото нашето наблюдение не влияе на света, а по-скоро алтернативите на случилото се също съществуват във вселената или в много Вселени, до които ние нямаме досег.

„Жива или мъртва е котката на Шрьодингер“ е въпросът, на който двете изброени по-горе теории търсят отговор. В основата на това стои експериментът, който австрийският учен Шрьодингер предлага през 1935 г. Той измисля устройство, което има равен шанс да отдели отровен газ в кутия точно един час след поставянето му в нея. Вътре в кутията той предлага да бъде затворена котката му.

Според теорията, след като единият час изтече, има абсолютно еднаква вероятност в кутията или да се е отделил отровен газ, или не.

В този момент котката се намира в така наречената „суперпозиция“, т.е. тя е едновременно и жива, и умряла. Чак когато отворим кутията и се уверим какво се е случило, резултатът от експеримента става действителен. Това значи, че в 50% от случаите нашето любопитство убива котката.

Всъщност според Шрьодингер за Вселената котката е едновременно и жива, и умряла, поне до момента, в който ние отворим кутията и направим наблюдението какво се е случило там.

„В една Вселена котката е жива, а в друга – не е имала късмет – разказва в труда си по въпроса канадецът Джордж Дворски. – Според интерпретацията за многото светове в квантовата физика в момента, в който единият час, който Шрьодингер е дал на котката си, е изтекъл, събитията са се разделили в два паралелно съществуващи свята.

Това значи, че ние вече не можем да влияем на събитията чрез наблюдението си – ако тук ние видим, че котката е жива, някъде там има друга наша версия, която констатира смъртта на бедното животно.“

Така Дворски се опитва да обясни на широката публика какво представлява разклоняването на събитията в няколко успоредни реалности. И както вече отбелязахме, колкото и налудничави да звучат част от тези хипотези, една пета от големите квантови физици в света са съгласни, че тези неща са възможни, тъй като подкрепят интерпретацията за много светове.

Възможно ли е всъщност нашата, често възприемана като безкрайна Вселена, да е просто една от безкраен брой успоредно съществуващи подобни вселени?

Един от резултатите от това да повярваме в подобна хипотеза е да започнем да разглеждаме самите себе си не като индивидуалности, а по-скоро като множество от личности. На пръв поглед животът ни е поредица от взаимно свързани събития, произтичащи едно от друго. Според Дворски обаче има и друга вселена, която е формирана от разликите в решенията и действията от живота ни, които сме предприели. Тези разлики са създали наши версии, много подобни на нас, но и с различен път.

Това не значи, че настоящото ни съществуване не е реално – то е просто един от вариантите, които сме имали.

Това води и до основателното заключение, че ако физиците, които признават наличието на паралелни вселени са прави, тогава всеки един от хората по земята има безброй свои версии в безброй различни светове.

Това би могло да се опише като система от разклонения, която започва да расте от раждането ни и до края на живота ни се е превърнала в гигантска схема от различни съдби.

По-отдалечените и малки клонове на тази система може да има огромни разлики, така че едната версия на даден човек да е по-щастлива или по-нещастна, да има съвсем различна професия в съвсем друга част от света. В различните алтернативни светове може да има по-добри или по-зли версии на всеки от нас. Според критиците на Интерпретацията на многото светове подобна теория отнема нуждата ни от свободна воля, защото каквото и решение да вземем през живота си, друга наша версия в друг свят е взела обратното решение и така реално е обезсмислен изборът ни. Според експерта в тази физична област и преподавател от Имперския лондонски колеж Майкъл Клайв Прайз всъщност хората не губят свободната си воля в различните светове.

Техните решения винаги са подпомогнати от обстоятелствата и най-вероятните такива формират повече версии във Вселената.

„Ако човек живее край морето, то тогава е много по-вероятно да стане моряк, отколкото, ако живее в планината. И в двата случая възможност има, но в единия тя е в пъти по-лесна за реализиране. Затова и логично има много повече варианти на света, в който този човек е станал моряк, с всички произтичащи разклонения в живота му след това.“ Така американецът описва защо обстоятелствата и волята ни все пак имат своето голямо влияние върху света.

Големият проблем на Теорията за много светове е, че на този етап това е нещо напълно недоказуемо. Като се има предвид и невъзможността на повечето хора да възприемат и да си представят света като съвкупност от вселени, не е учудващо, че теорията е разглеждана като нещо отвъд научната фантастика.

Според физика Макс Тегмарк все пак има как да докажем, че паралелни реалности съществуват. Това, което трябва да се направи, е да се пресъздаде нещо статистически невероятно, което обаче да се случи и документира.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.bg по всяко време на денонощието!
Източник: 168 часа

Остават 2000 символа

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Последни новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Докторе, кажи ми на чист български език, какво ми е?
- Много пиеш, приятел!
- А сега ми го кажи на латински, все пак трябва да кажа нещо на жена ми...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари