Най-старото издание на творческото наследство на френския драматург, което библиотеката притежава, са събрани съчинения в три тома на руски език, издадени в Санкт-Петербург през 1884 г. От българските издания интерес представляват комедията „Насила оженвание“ („Брак по неволя“) от 1894 г., издадена в Русе в печатницата на Спиро Гулабчев, както и побългареното издание на „Благородникът“, преведено от Харитон Генадиев и отпечатано в Пловдив през 1897 г.

От по-новите издания, публикувани в края на 19 и началото на 20 век, е поредицата книги на издателство „Нов Златорог” в превод на писателя Кирил Кадийски.

В изложбата могат да се видят и литературоведски публикации за творчеството на френския драматург, между които интерес представлява статията на акад. Михаил Арнаудов, под заглавие „Молиер“, поместена в сборника „Европейски писатели” от 1930 г.

Изложбата може да бъде разгледана от 13.01 до 26.01.2012 г.

***

Френският драматург, режисьор и актьор Молиер, с рождено име Жан-Батист Поклен, е роден в Париж на 15 януари 1622 г. Завършва Клермонския колеж и заминава за Орлеан, за да следва право. След кратка и неуспешна адвокатска кариера, той основава свой театър, който нарича „Блестящият театър“. По това време актьорът заменя фамилното си име от Поклен на Молиер и с няколко от останалите артисти сформират нова група и се присъединяват към пътуващ провинциален театър. Той пише за своята трупа и първите си оригинални пиеси. По време на 13-те години странстване Молиер се среща с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си.

През 1650 г. Молиер става директор на пътуващия театър и славата му се разнася из цяла Франция. През 1658 г. театърът се установява в Париж. Трупата получава разрешение да изнесе спектакъл в двореца Лувър в присъствието на краля Луи ХІV. Молиер представя фарса си "Влюбеният доктор" и успехът надминава всички очаквания, а трупата получава разрешението да играе на сцената на придворния театър “Пти Бурбон” до 1661 г., след което се мести в Пале Роаял.

Молиер остава там до смъртта си. Така започват най-плодотворните петнайсет години от живота му, когато той разгръща напълно гениалния си драматургичен и актьорски талант и оставя трайни следи не само в историята на френския, но и на европейския театър.

По време на парижкия си период Жан-Батист Поклен написва 31 пиеси, които се играят на сцената на Пале Роял. Тук той създава най-хубавите се комедии: "Смешните преструвани", "Сганарел или мнимият рогоносец", "Училище за мъже", "Училище за жени", "Критика на Училище за жени", "Тартюф", "Брак по неволя", "Дон Жуан", "Мизантроп", "По неволя доктор", "Жорж Данден" и "Скъперникът".

Молиер е болен от туберкулоза и неговото последно изпълнение на сцената става легендарно. На 17 февруари 1673 г., при представяне на последната му комедия - "Мнимият болен", му прилошава и припада на сцената. След кратка почивка, по негово настояване и с огромно усилие на волята доизиграва пиесата, но след спускане на завесата силите му го напускат и след няколко часа умира на 51 години, в разцвета на творческите си сили.