Показани са биографични книги и албуми с репродукции на негови творби, съхранявани във фонда на отдел „Изкуство“. Могат да се видят репродукции на някои от най-известните творби на художника, в които той пресъздава образа на българката: „Мома от с. Шишковци“, „Моми“, „Сватба“, „Майка с дете“, „Мома с ябълки“, „Пеещи моми“, „Българска мадона, „Момиче с грозде“ и др.

Тематичен акцент в изложбата представлява серията графични и живописни автопортрети на Майстора (художникът е направил общо 20), създадени през различни периоди от живота му.

В експозицията са показани и репродукции на по-малко известни негови творби, създадени в чужбина в периода 1920 – 1927 г., и останали извън България: „Цариградски цикъл“, „Пейзаж от Сиракуза“ и др. Изданието, в което те са публикувани, е озаглавено „Владимир Димитров-Майстора: Неизвестни творби“ и е под съставителството на художника Светлин Русев.

Между изданията за живота и творческата дейност на художника, които могат да се видят в експозицията, са книгите на Георги Струмски „Майстора. Художникът и слънцето“ и „Книга за Майстора“, книгата на Владимир Алексов „С Майстора в Рая“, „Нова книга за Майстора“ от Константин Еленков, „Владимир Димитров – Майстора“ на Владимир Свинтила, монографиите на Мара Цончева и Борис Колев, както и най-пълното изследване от 500 страници на изкуствоведа Димитър Аврамов, озаглавено „Майстора и неговото време“.

Личността на Владимир Димитров-Майстора е вдъхновила композитора Марин Големинов да създаде своите „Симфонични импресии по картини на Майстора“ за сопран и симфоничен оркестър. Музикалната творба, която е издадена на грамофонната плоча „Майстора пред слънцето стоеше“, също може да се види в изложбата.